Отдавна е установено, че сънят е активен процес. Човек заспива, защото се повишава активността на определени зони в мозъка (хипоталамус, таламус, челните дялове). В това състояние се засилва дейността на центъра на съня, разположен в ствола на главния мозък. Сънят е тясно свързан с денонощния ритьм на организма, редуването на деня и нощта, на светлина и тьмнина. През време на съня се възстановяват и натрупват енергийните и функционалните резерви на човешкия организъм. Хората прекарват в сън около една трета от живота си. Случките и дейностите през деня влияят на съня през нощта и на здравословното състояние през следващия ден. Колкото по-дълго е бодърствал човек, от толкова по-продължителен сън се нуждае. Сънят изпълнява т. нар. хомеостатична функция, като премахва умората и стабилизира състоянието на организма. Макар че истинското му предназначение още не е разкрито напълно, съществуването без него е невъзможно. Установено е, че най-продължителният период, който човек може да издържи без сън, е 11 денонощия. Изводът от всички тези факти е, че нарушенията на съня са вредни за човека. Безсънието трябва да бъде изследвано, диагностицирано и коригирано. На какво се дължи здравият сън и какво се случва при неговото нарушаване? Важно е това да се знае, тъй като с помощта на получените данни по-лесно се изясняват причините за безсънието във всеки конкретен случай и се вземат адекватни мерки за преодоляването му, така че да се избегнат психическите и физическите последици от безсънните нощи. Нормалният здрав сън се състои от две различни фази. Всяка от тях се характеризира с определена картинана физиологичните параметри, които могат да се регистрират у спящ човек в лабораторни условия с помощта на апаратура. По време на сън електроенцефалограмата (ЕЕГ) на главния мозък се променя по отношение на честотата, амплитудата и пространственото разпределение на електромагнитните вълни. Освен това у спящия се наблюдават промени в движението на очните ябълки и в напрежението на мускулатурата. Първата фаза на съня се нарича сън с бавни движения на очите. През тази фаза организмът започва постепенно да заспива и да потьва във все по-дълбок сън. Първата фаза се състои от четири стадия на съня. През първия стадий сънят не е дълбок, човек по-скоро дреме – още не е заспал истински, но вече не е и буден. На ЕЕГ се появяват по-бавни вълни, отколкото при бодърстване. Мускулите на брадичката се активизират, появяват се бавни въртеливи движения на очните ябълки. През втория стадий на първата фаза сънят става по-дълбок. Това вече е истински здрав сън. Третият и четвъртият стадий се характеризират с все по-дълбоко потъване в съня. физиолозите понякога обединяват тези два стадия и ги наричат дълбок, или бавен сън, тьй като вълните на мозъка се отличават с ниска честота. Втората фаза на съня се нарича сън с бързи движения на очите. Почти всички нощни сънища се падат на тази фаза. През това време мозъкът генерира бързи електромагнитни вълни, движенията на очите също стават по-бързи, откъдето идва и названието бърз, или парадоксален сън (парадоксален, тъй като независимо че човек спи, мозъкът му генерира също толкова бързи вълни, колкото и в будно състояние). През тази фаза липсва напрежение на мускулите. Човек е като парализиран, ако не се броят движенията на очите, дишането и биенето на сърцето. Съществува мнение, че тази двигателна парализа е своеобразен защитен механизъм, предпазващ човека да не извърши реално действията, които му се присънват.
Установено е, че всички хора сънуват, но не всеки си спомня сънищата на сутринта след събуждане. Найголям е шансът да си спомним, ако се събудим по време на съня или непосредствено след него. Ако продължим да спим, сюжетът на съня се изтрива от паметта при събуждането. Изследванията показват, че 75% от времето през нощта се падат на бавния сън, а останалите – на парадоксалния (бързия) сън, през който сънуваме. Но спящият човек не остава непрекъснато в една от фазите на съня. Наблюдава се цикличност, при която фазите и стадиите на съня се редуват. Този цикъл се нарича архитектура на съня. През нощта бавният и бързият сън се сменят последователно на периоди с продължителност от 80 до 100 минути. Дълбокият сън преобладава през първата една трета от нощта, а бързият сън – през ранните утринни часове. Често, когато се събуди рано сутрин, човек изпитвава „сънна парализа“ – чувство, че не може да помръдне, или непреодолима сънливост. Това са нормални усещания при събуждане във фазата на бързия сън и не бива да предизвикват тревога. Архитектурата на съня се запазва и ако легнем да поспим през деня. При следобедния сън най-често преобладава бавният сън, докато в сутрешните часове обикновено настъпва бърз сън със сънища. Интересно е да се знае, че с възрастта циклите на съня се променят. Новородените например прекарват почти цялото денонощие във фаза на бавен или бърз сън. Чак към шестмесечна възраст се формират поустойчиви цикли на сън и бодърстване. Към 20-ата година продължителността на бавния сън започва постепенно да намалява. С напредването на възрастта този процес се задълбочава, намаляват и сънищата във фазата на бързия сън. Възрастовите особености на архитектурата на съня имат пряко отношение към проблема с безсънието при децата и старите хора. Важно откритие е, че по време на сън настъпват промени в много физиологични системи на човешкия организъм. Например във фазата на бавния сън пулсът и честотата на дишането се забавят (в сравнение с периода на бодърстване), мускулите се отпускат. Във фазата на бързия сън по време на сънуване честотата на сърдечните съкращения, артериалното налягане и дишането стават нестабилни и се променят. Освен това отслабва контролът над терморегулацията на тялото, затова човек изпитва студ, ако наоколо е хладно, или му става горещо, ако в стаята е топло. Ендокринната система действа много активно по време на сън. Това важи особено за някои хормони: соматотропина (хормон на растежа), пролактина, мелатонина и тиреотропина, които се отделят по време на дълбокия сън. Децата наистина растат нощем, защото хормонът на растежа е свързан с дълбокия сън. Секрецията на стероидните хормони, напротив, протича във фазата на бързия сън. Вътрешната телесна температура също се колебае циклично: найниска е по време на сън рано сутрин, а най-висока е през деня по време на бодърстване. Установено е, че човек трябва да спи средно от 8 до 9 часа в денонощието. За някои хора са достатъчни 4-5 часа, докато други се нуждаят от 10 часа и повече. Всеки сам може да определи колко сън му е необходим, като оцени оптималната си работоспособност през деня в зависимост от продължителността на съня. Ако човек не заспива в тъмно тихо помещение, седнал удобно в отпускаща обстановка, например пред телевизора, ако чете и остава буден, колкото и скучни и монотонни да са заниманията му – значи сънят му е достатъчен. В противен случай състоянието на сън и бодърстване очевидно не съответства на приетите норми и трябва да се обърне внимание на проблема Сънят се смята за недостатъчен, ако:
- дълго не можете да заспите;
- твърде често се будите;
- сънят се нарушава от различни процеси в организма или от някакви външни фактори;
- след събуждане се чувствате отпаднали и неотпочинали;
- заспивате денем по всяко време и на неподходящиместа.
Най-често възникват следните проблеми:
- лош сън през нощта;
- сънливост през деня.
В други статии в сайта ще разгледаме основните нарушения на съня, а също причините и методите за лечение на безсънието.

Източник: Здраве.орг